Жените в България получават средно с 12,6 процента по-ниски заплати от мъжете, но в редица икономически дейности разликите във възнагражденията са много по-големи, сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, оповестени по повод Международния ден на жената.
Над 40 на сто от жените на възраст от 25 до 34 години в България имат висше образование, при 28 на сто висшисти сред мъжете в същата възрастова група.
Всеки четвърти депутат в 49-ото Народно събрание е жена, а политиката у нас се възприема като предимно „мъжка“ професия, отбелязват още от синдиката.
В някои сфери жените получават с 30 процента по-ниски заплати от мъжете, например „Финанси и застраховане“, каза заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова. Има и дейности, например строителството, в които жените получават с 16 процента по-високо възнаграждение от мъжете, тъй като в този отрасъл са на позиции за по-квалифицирани кадри като инженери и проектанти. Сферите с най-много работещи жени са търговията, преработващата промишленост, здравеопазването и образованието.
Заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високо платени икономически дейности: „Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия“ и „Създаване и разпространение на информация“. Наетите жени преобладават в най-ниско платените дейности като „Хотелиерство и ресторантьорство”. От КНСБ обявиха, че след местните избори през 2023-а година жените-кметове са 13 на сто, а общинските съветници – малко под 30 процента.
В България жените на мениджърски позиции са по-слабо представени – те са 45 процента. Дамите в бордовете на най-големите компании, регистрирани на фондовите борси в Европейския съюз, са средно 34 на сто, а у нас – 18 процента. (bnr.bg).
