Думата ‘бангаранга’ като настроение, като поздрав, като част от нещата, които чуваме около себе си, вече влезе в речника ни, не само заради песента на Dara, която триумфира в 70-ото издание на Евровизия. Не новата дума променя езика ни, а нашият език я адаптира за своите цели, към своите системи, каза пред БНТ гл. ас. д-р Лилия Желева от Катедра „Български език” в Софийския университет.
„Мисля, че вече масово хората използват тази дума. За нас, езиковедите, е изключително важно да проследим тенденциите и развитието. Как езикът възприема новите думи. Всъщност много интересното е, че не новата дума променя езика ни, а нашият език я адаптира за своите цели, към своите системи. Фонетични, морфологични, лексикални и така нататък“, коментира Желева.
„Успехът на думата се дължи на първо място на енергията, която носи песента, която Dara изпълни зашеметяващо. Смятам, че се добавиха и нови значения към думата, която иначе произлиза от ямайски и означава суматоха, бунт, шум и много други неща. Т.е. едно буквално значение преминава вече в метафоричен план“.
Според асистента в катедрата по Български език в Софийския университет Паола Георгиева това е дума тип ономатопея, което означава дума, която е изградена на базата на звукоподражание.
„Думата Бангаранга навлиза в българския език с нейното първично значение от оригиналния език – на суматоха, на бунт. След това тя започва свой собствен живот в нашия език на базата на явлението от обективната действителност, т.е. самата песен на изпълнителката Dara и това, което тя залага като концепция, като енергия, като усещане. И на базата на това тя развива и нови значения. Времето ще покаже и обществените нагласи, и съответно употребата на носителите на езика ще покаже с какво значение ще остане, колко време ще остане в езика, ще влезе ли в речниците и дали би могла да стане и дума на годината“, добави тя.
Думата заживява свой собствен живот в българския език. В най-вече интернет пространството се наблюдават редица примери за производни думи от тази произвеждаща основа.
Гл. ас. д-р Лилия Желева дава пример: „Например, глаголи, като веднага имаме свършен и несвършен вид. А в несвършения дори има няколко варианта. Бангарангим, например. Отиваме да бангарангим. Или той-тя бангарангва. Ще видим коя форма би могла да се запази. А свършения вид също е много интересен. Dara избангаранги конкурса. В различни времена вече се среща. Бангарангясъх срещнах тези дни. Възвратни глаголи – той се бангаранчи. Прилагателни имена, наречия. Съществително са изключително интересни, там, струва ми се, сме най-изобретателни. Като вършител на действието срещнах бангаранга. Бангарангец. Вече в множествено числа. Бангаранговци. Бангарангец, бангарангци. Бангарангиня, което препраща към княгиня. А прилагателни можете ли да ни кажете? Храната е малко бангаранга, или бангарангнат съм, което видях, че го предават като весело подпийнал съм.
Последният ми пример, който много ми хареса, е в обяви за осиновяване на животни, на кучета. Едно малко бангарангче търси дом и търсим неговия бангаранга човек.“ Интересно ще бъде да проследим и живота на думата, допълни Паола Георгиева. Предполагаме, че ще бъде в ядрото поне още една година до следващата „Евровизия“, каза още тя (bnt.bg).
