С тържествена церемония пред паметника на тракийските бежанци Ямбол отбеляза 123 години от Илинденско-Преображенското въстание. Честването на 19 август – датата, на която през 1903 година въстанието избухва в Одринска Тракия, беше организирано от Регионално дружество „Тракия“ и Община Ямбол.
Илинденско-Преображенското въстание е един от върховете в национално-освободителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия. Макар да просъществуват съвсем кратко, Странджанската република край Малко Търново и Крушевската република в Пиринския край се превръщат в символ на стремежа към свобода и национално самоопределение, посочи в своето слово председателят на Регионално дружество „Тракия“ Юлия Върбанова.
Въстанието е жестоко потушено, но привлича вниманието на европейската общественост и Великите сили към положението на българското население в Македония и Одринска Тракия. То засилва международния натиск за реформи в Османската империя и остава символ на националната солидарност и борбата за свобода.
Ямбол има своето достойно място в тази история. Местното тракийско дружество, основано преди 130 години, е сред най-старите в страната и участва активно в подготовката на въстанието. Членовете му събират оръжие и муниции за пограничните пунктове, разказа Станислав Иванов, доктор на историческите науки и член на Управителния съвет на дружество „Тракия“. Той припомни, че за свободата на Македония и Одринска Тракия Ямбол дава десетки свидни жертви.
За мащабите на борбата и жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват историческите хроники, спомените и разказите на очевидци. Според тях са проведени 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, разрушени са 12 440 къщи, избити са 4694 души, а 70 835 души остават без подслон. Други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в свободна България.
След разгрома на въстанието в Ямбол намират подслон 103 семейства от Одринска Тракия и Македония. Ямболското благотворително дружество призовава гражданите да помогнат на прокудените, а ямболци откликват, споделяйки своята храна и последния си залък с бедстващите сънародници.
Венци и цветя в памет на героите поднесоха заместник-областният управител Славомир Иванов, заместник-кметът на Община Тунджа Пламен Петков, секретарят на Община Ямбол Камелия Любенова, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и наследници на тракийските бежанци.
