Начало Страната Бюджетният дефицит на страната достига 5.2 млрд. евро в края на октомври

Бюджетният дефицит на страната достига 5.2 млрд. евро в края на октомври

Бюджетът на държавата за следващата година ще бъде представен този петък, обяви председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов пред обществената телевизия. Той допълни, че в законовия срок правителството е изпратило бюджета до Европейската комисия на 15 октомври и отрече забавяне заради предизборната кампания.

В бюджета предлагаме значително увеличаване на прага на регистрация по ДДС – от 50 на 70 хиляди евро. ЕК има забележки, понеже това означава по-малко постъпления в бюджета, посочи Витанов и добави, че концепцията на ЕК е да намалим колкото се може повече разходите, включително и социалните и че искат бюджет, който подпомага гражданите, но не води до допълнително задлъжняване. Фокусът е намаляване на бюджетните дефицити.

В същото време от финансовото министерство съобщават, че недостигът на средства в бюджета достига вече 5.2 млрд. евро или 4% от БВП в края на октомври. Това показват предварителните разчети. Продължава изоставането на приходите. Те се очаква да бъдат в размер на 37,5 млрд. евро, което е 75,6% от годишните разчети по Закона за държавния бюджет за 2026 и с 3,4 млрд. евро повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. Изоставане има и при разходите.

„Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики“. Това заяви управителят на Българската Народна банка Димитър Радев по време на Монетарния и финансов институционален форум, който се провежда в София. По неговите думи динамиката на инфлацията е показателен пример.

„През септември годишната инфлация в България беше 5,6%, при средно равнище от 3,8% за еврозоната. Предварителните данни от Националния статистически институт за годишната инфлация през октомври показват допълнително увеличение до 6%. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната. Общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната, но националните икономически условия продължават да имат значение, включително вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране“, коментира гуверньорът на Централната банка.

Exit mobile version