Управляващите „оправиха“ минималната работна заплата и започнаха да нищят минималното почасово заплащане. Идеята за неговото въвеждане е прекрасна, но най-вероятно ще си остане само в зоната на добрите пожелания, или най-много в зоната на добрите намерения. А всичко останало си остава само безсмислено чесане на езиците, което вероятно трябва да залъже опосталелия народ и да отвлече вниманието му от това, че джобът му се изпразва все повече и че с мизерните си пари купува все по-малко продукти. Толкова-напразна енергия се изхаби в говоренето за минималната работна заплата и нейния размер, че вече се уморихме от приказки, които се оказват безплодни. Повече от половин година управляващите се дрънкат помежду си за заплатата, играейки си на доброто и лошото ченге, но полза няма никаква и всичко отново е в изходна точка без изгледи за някаква промяна. Българинът вече на приказки не вярва, а иска действия…
Умора от приказки
