Интересни реакции се забелязват при някои съветници по време на общинските сесии. Все по-често се изживяват само като контрольори на болшинството в съответната община. Това да внесат проект по определен проблем, да предложат промени в съществуващи местни наредби, които да са в интерес на избирателите им, са честно казано само добри пожелания или заучени фрази, които звучат от предизборните трибуни. Казано по друг начин това си е работа на администрацията. А те, съветниците, могат да критикуват, в повечето случаи дори без да са прочели предложението, но най им приляга да контролират, като че са пришълци от други династии.
Но и администрацията има вина в случая, тъй като им дава всичко наготово. За това и често при дебатите определени съветници подмятат на кметовете, че приемат само предложенията на администрацията. Погледнато в по-широк план съветниците в повечето случаи демонстрират заетост, която няма нищо общо със същинската им работа. А упражняват правото си на вот на принципа „тука има-тука нема“. И може би така е по-лесно. Но преди да критикуваш другите трябва първо самият ти да си направил нещо за работата в този съвет. За да може в края на мандата да застанеш пред тези, които са те избрали и да поискаш нов вот.
