В навечерието на най-пролетните празници Лазаровден и Цветница християнските храмове отварят врати за да посрещнат миряните. Десетки свежи върбови клонки и пролетни цветя ще обсипят иконите в църквите, над които посетителите ще шептят благодарности за доброто, ще отправят молитви за здраве, късмет и сполука. А по традиция втория ден ще посетят гробовете на мъртвите. Навремето се учудвах на един познат, който не на шега разказваше, че си определял срещи на гробища. Защото само там човек си давал сметка за краткото време, когато е с най-близките си и за пропуснатите мигове с тях. Това добре, но човек не трябва постоянно да се обръща към гробища, за да проумее, че в живота няма поправителен изпит, но има право на втори шанс. Няма и смисъл да се самонаказва, че не е изрекъл най-топлите думи към някого. Затова в навечерието на празниците правете добро, мислете с добро и бъдете с обичните си. За да не ви се налага след време, когато толкова ви липсва някого, да го „извадите“ от мечтите си и да ви се иска го прегърнете наистина. Пък и нали това си пожелаваме по празници добро, добро и пак добро!