Не съм против протестите, напротив – убедена съм, че когато бъдат притискани отдолу, управляващите по-малко се разпищолват. Убедена съм, че на България именно масови граждански протести й липсваха през последните 20 години и затова имахме неблагополучията, които ни дойдоха. Ала не разбирам смисъла на стачката в железниците. Вчера и синдикатите казват – не сме против реформите в БДЖ, но начинът не бил какъвто трябва. Една стачка има смисъл, ако победата й води до някаква алтернатива. Тук алтернатива няма – БДЖ е практически фалирала. Ако стачката победи – фалитът ще е много бърз. И нека бъдем точни – 2 хиляди съкратени за цялата държава са нищо. Май горе-долу толкова уволниха навремето само в нашия „Ямболен“. Всъщност от край време синдикатите важат в държавните фирми и учреждения. В частния сектор, където са истинските проблеми – ги няма. Да се спазват законите навсякъде е кауза, която си струва. Но синдикатите не я оглавяват, а институциите манкират дейност.
Стачки, мотиви, следствия
