Когато човек реши да наруши свирепо законите, няма спор – готов е евентуално да си носи много тежките последствия. Аксиоматично. У нас обаче първо е престъплението, после оревават света от всички телевизии държавата да им помогне. Чисто човешки съчувствам на родителите на двамата новозагорци, осъдени на смърт в Малайзия. Но до там. Защото тези младежи са знаели за безкомпромисните закони в тази страна, знаели са и с какво грозно нещо се захващат. А изявленията, че близките им нямали повече пари за адвокати на втора инстанция, та да плати Външно министерство, е абсолютна наглост. Тоест да платим всички ние, от къде на къде? Не за престъпниците, а за болните българи, които не могат да се лекуват, без да са извършили никакво престъпление; за хората, които работят по за 350 лева, но въпреки това не вършат злодеяния – за тези българи трябват пари.
„Забравена“ аксиома
