Уважаеми дами и господа,
В многовековната история на българския народ има дати, които са запечатали гордост и слава. Има дати, изпълнени с мъка и покруса. Но има и дати, които са част от неговата идентичност. За нас това е Трети март – денят, в който се ражда за нов живот държавата ни, сякаш за да напомни на света, че българите не само още съществуват, но и се борят, и постигат успехи. На тази дата се слага край на политическото безправие, под което предците ни са живели в Османската империя.
Това е денят на победоносното завършване на руско-турската война 1877-1878 г., донесла дългоочакваната свобода и независимост на българския народ и полагаща началото на възраждането на българската държава. Българският народ изправя снага и успешно възстановява държавните си традиции отпреди робството. Един народ с колониален статут придобива суверенност и се причислява към семейството на европейските държави, и не за да ги догони, а с право да продължи пътя си през историята. Преди 136 г. не просто се полагат устоите на Третата българска държава, а се сбъдва вековният български национален блян – след стотици години липса на държавност, Отечеството ни получава възможност да обедини в себе си българския народ.
Уверен съм, че този славен, свещен и победен ден е, и ще бъде завинаги в сърцето на всеки родолюбив българин, независимо в коя част на света живее. От този ден започва прераждането на българския дух и народност, на сбъдване на апостолските завети, които наследихме от възрожденските времена в нашата история. Това е времето, в което българинът доказа, че е достоен за своята свобода, която не му беше дадена даром. Трети март е един от символите на българската признателност – една от най-същностните черти на българския национален характер.
Нека в този ден, застанали пред величавите паметници на нашето Освобождение, сведем глави в знак на почит към хилядите българи, които през почти 5-вековното потисничество успяха да запазят вярата, езика, душата си; към онези обикновени, и в същото време – величави хора, които не пожалиха живота си и го поднесоха в жертва пред олтара на Отечеството. Нека помним и завещаем на нашите потомци, че този ден е и ден на признателност към всеотдайността на всички руски войни, украинци, белоруси, финландски, румънски, полски и други бойци, които през годините 1877 и 1878 са воювали за нашата свобода и са загинали тук за освобождението на нашата – българската земя. На този ден ние, потомците, трябва да дадем своя обет – да помним героичната летопис, да помним делото на саможертвата, родило сред огън и кръв свободата и славата.
България и днес ни призовава за мир и справедливост. България и днес ни зове към достойнство и единство. Нека обичаме и пазим „на многая лета” гордия български дух и нашата изстрадала, но горда Родина – България!
Честит празник!
Обръщение на Кмета на Община Тунджа Георги Георгиев по повод Националния празник
