Когато Слънцето достига най-отдалечената си южна точка за годината на нашия небосвод, настъпва астрономическата зима. Този момент се нарича зимно слънцестоене. За нас тази година зимата настъпва на 21 декември точно в 17:02 часа българско време.
По време на слънцестоенето през декември слънчевите лъчи падат в най-южната си точка – на ширина 23.44° на юг, известна като Тропика на Козирога. По същия начин по време на слънцестоенето през юни се определя северната ширина 23.44°, известна като Тропика на Рака.
Денят на зимното слънцестоене е най-краткият ден (и най-дългата нощ) на годината в съответното полукълбо, но с изключение на полюсите, където единствената нощ на годината продължава шест месеца, а зимното слънцестоене е в средата на полярната нощ.
Въпреки че повечето хора смятат 22 декември за дата на декемврийското слънцестоене, това може да се случи по всяко време между 20 и 22 декември. Изглежда, че най-често се случва на 21 декември.
Думата „слънцестоене“ (Solstice) идва от латинската solstitium, което означава „точката, когато Слънцето е спряло“. В рамките на няколко дни преди и след слънцестоенето, Слънцето почти не променя деклинацията си, височината му по пладне в небето почти не се променя (височината се променя съгласно графика, която е близка до формата на горната камбанообразна част на синусоида).
Зимното слънцестоене се празнува през цялата човешка история. Римляните са празнували Сатурналиите, германските и скандинавските езичници са празнували Юл, славяните – Коледа. За да привлекат езичниците към тяхната вяра, християните добавят религиозно значение към традиционните празници. Много коледни обичаи като украсяването на коледна елха, са пряко свързани с честването на слънцестоенето.
